Прежди и шнурове за мартеници
Шнур объл 6 мм В 30 Пан коприна полиестер -50 метра
Шнур среб. ламе плосък 3 мм 2бели и 4червени К - 50м.
Шнур среб. ламе объл 3 мм със синьо К - 50м.
Шнур объл 4 мм г7-14 -50 метра
Шнур объл 3 мм г7-10 -50 метра
Шнур плитка 2 мм К б,б,ч -50 метра
Прежда Марти булана червена 100 грама -5 метра
Лента кадифе 1 мм червенa с бели кантове -10 метра
Шнур полиестер 2 мм червен ~10 метра
Шнур корда 1 мм бяла И ~26 метра
Шнур объл 5 мм Г5-11 -50 метра
Прежда Кан Кан червена -100 грама-220 метра
Шнур зиг заг 6 мм С№15 -25м.
Прежда Кан Кан черв.бяло -100 грама-220 метра
Ширит плетен розичка 7 мм бял -50 метра
Ширит 11 мм бял и червен зиг заг двулицев
Прежда Кристал бяла -100 грама
Шнур корда Г3-4 -50 метра
Шнур МАРТИ плитка червен -10м.
Шнур объл 3 мм Г3-11 спирала -50 метра
Шнур объл 5 мм В 80 Пан -30 метра
Шнур корда Г3-5 тип рибя кост -50 метра
Ширит 19 мм N41 -1
Ширит 15 мм бял и червен зиг заг двулицев
Прежда коприна АЖУР червена -100 грама
Какво представлява преждата?
Прежда се наричат дълги, непрекъснати, усукани нишки или влакна, използвани в текстилното производство за тъкане, шиене, плетене и бродиране. В миналото преждата е предена на ръка с помощта на хурка и вретено. Малко по-късно, обаче, този твърде трудоемък начин е заменен с чекрък - въртящо се колело.
Истинска революция в производството на прежда настъпва с изобретяването и въвеждането на предачните машини. Това става по времето на династията Сун (900 – 1279г .) – ерата на китайската индустриална революция. Предачната машина по това време е хидравлично захранвана и твърде обемиста.
Преждата може да се състои от един вид нишки или да е смесена. Често срещана практика е да се смесват изкуствени и естествени влакна, защото всяко едно от тях има някакви предимства.
Така например изкуствените синтетични влакна са по-здрави и устойчиви на огън, докато естествените попиват потта по-добре и създават повече комфорт. Едни от най-употребяваните комбинации са памук-полиестер и вълна-полиакрил. Могат да се съчетават и само естествени влакна като ангора, кашмир, мохер, памук или лен.
Преждата може да се остави с естествения си цвят или да се боядиса. Също така може да бъде пресукана или непресукана. Тя се продава най-често на чилета от по 50 и 100 гр., но се среща и по 25 и 200 гр.
От бяла и червена прежда се изработват мартениците.
Видове прежда
Естествена
- От животински произход
- Вълна– най-разпространената прежда, получава се от вълната на овце, кози, лами, зайци (ангорски) и камили. От нея могат да се плетат дрехи, чорапи, шапки и да се тъкат килими и платове
- Коприна– получава се от копринената буба, копринената прежда е тънка и здрава
- От растителен призход
- Лен– получава се от едноименното растение, белезникав цвят, използва се за летни дрехи
- Памук– получава се от едноименното растение, бял до белезникав цвят, използва се за бельо и за други дрехи
- Коноп
- Бамбук
- Соя
- Коприва
Изкуствена или още синтетична прежда
- Полиакрил– използва се като допълнение или замества коприната
- Найлонликра – като правило не се използва самостоятелно, а в смес с други прежди за предаване на еластичност
- Полиестер– използва се както самостоятелно, така и в комбинация с други прежди
Закичването с мартеници за здраве е български народен обичай, а Баба Марта е един от най-почитаните български празници, запазил се и до наши дни. На този ден всеки подарява на близките си специален амулет, наречен мартеница, за здраве и сила през годината.
Мартениците се изработват специално за 1-ви март, когато според българския народ започва новата стопанска година. Закичването на мартеници на празника Баба Марта е един от най-древните и в същото време уникални български обичаи.
Класическата мартеница представлява семпла нишка от усукани заедно цял и червен конец, с която българите посрещат 1-ви март. Сега младите хора обикновено връзват мартеница на китката на ръката. А преди време така са носели мартеници само децата, момите и младите булки.
Мартеницата – един от най-българските символи
Мартеницата е един от най – обичаните български символи. Тя се прави от усукани вълнени или памучни бели и червени конци. Всеки един от цветовете има своето значение – белият символизира чистотата, невинноста, новото начало, а червеният олицетворява живота, зачатието, енергията на слънцето и плодородието.
Въпреки това в различните краища на България мартениците могат да са направени и от други цветове. Така например в Родопите те са многоцветни, а в Софийско и Мелнишко може и да са сини и червени.
При изработването на мартеницата конците трябва здължително да се засукат на ляво и понякога може да се добавят различни символи, като черупка от охлюв за здраве и сила, мъниста против уроки, скилидка чесън за предпазване от зли демони или паричка за благополучие.
Произход на мартеницата
В последно време около произхода на мартениците се заражда спор. Според една от версиите този амулет води началото си още от времето, когато траките са живяли по нашите земи и закачали червени конци на добитъка си, за да го предпазят от болести.
Другата теория пък ни отвежда в периода, когато хан Аспарух започва да сформира българската държава. С тази версия са свързани и три от легендите за мартеницата.
Макар и сами по себе си различни, преданията се обединяват около това, че хан Аспарух получил съобщение от красивата си сестра Хуба под формата на бял конец, привързан към крака на птица – сокол, гълъб или лястовица, в зависимост от историята.
По време на пътя птицата се наранила и така конецът се оцветил и в червено. Зарадван от скъпата вест от сестра си, хан Аспарух накичил целия си народ с такива конци откъдето се смята, че произлиз и съвременната традиция.
Независимо от своя произход, обаче, мартеницата остава един от най – емблематичните и обичани символи на България. Бяло – червеният конец е това, което в един ден свързва всички българи, независимо от това къде се намират.
Кога можем да свалим мартениците?
Освен за самото закичване с мартеници, съществуват и традиции за свалянето им. Според обичаите, за да ни донесе мартеничката здраве, дълголетие и щастие, освен да я носим правилно трябва и да я свалим в подходящия момент.
Следва да разкажем за някои от най-популярните традиции за това, кога е най-подходящият момент да свалят мартеничките, а от вас остава да си изберете тази традиция, която най-много ви харесва и да я изпълните. Няма точно определен срок докога да се носи мартеницата, но според старите традиции трябва да я свалим най-рано на 9-ти март или най-късно на 25-ти.
Най-популярна и до наши дни е представата, че червено-бялата мартеница се сваля, когато човек види цъфнало дърво или щъркел за първи път през пролетта.
Поверието е, че ако видиш щъркела в полет, всичко през годината ще ти върви добре – сякаш „хвърчи“. А ако щъркелът е кацнал, ще си сънлив и мързелив през предстоящото лято. Затова пожеланието в такъв момент било „Щъркел хвърчи – и аз да хвърча“.
Друга по-малко известна, но интересна традиция е мартеничката да се сложи под голям камък и след девет дни да се погледне какво има под него. Ако са се настанили мравки, годината ще е пълна с пари, ако има други по-едри буболечки – много късмет. Затова някъде наричат мартеницата „гадалушка“.
В някой райони хвърлят мартеницата в реката, за да им върви по вода и всичко лошо да изтече. А в други, мартениците се свалят, като се види лястовица, когато се чуе гукане на гълъб или кукувичето „ку-ку“. Тогава се завързват на дръвче, за да има плодородие.
Според народния обичай мартениците се носят, докато се види цъфнало дръвче. Тогава всеки сваля своята мартеница и я закача на дърво или храст – на цъфнала слива, ябълка, праскова или пък на трендафил, та да са бели, червени, хубави, засмени и здрави хората. При свалянето на мартеницата се намисля желание.
Традицията за мартениците в различните части на България
В различните части на България свалянето на мартеницата е свързано с разни предзнаменования. В Южна България например хората вярват, че мартеницата, носена на китката трябва да се свали, когато видят летящ щъркел, а ако щъркелът не лети, лятото ще е много мързеливо.
Мартениците от врата се свалят, когато се види лястовица, което означава, че шията ще стане грациозна и дълга като на птица. Девойките пък от своя страна поставят мартениците си под голям камък и после търсят знамения какъв ще е бъдещият им жених.
В момента, в който свалим мартеницата посредством съпътстващия ритуал, тя губи значението си на амулет. Това отбелязва една важна стъпка – края на зимата и прехода към положителните промени.
Празникът за Баба Марта в различни региони в България
В Родопите мартениците се правят разноцветни, а не само в два цвята. И все пак акцентът е червеният цвят. В района на София се използват цветовете синьо и зелено.
Синьото е символ на небето, а зеленото – на плодородието и здравето. Елементите на традиционната българска мартеница също се различават от тези, с които сме свикнали. Това са добавянето на:
- скилидки чесън, които според вярванията предпазват от демони и таласъми.
- черупки от охлюви, които дават сила и здраве.
- пара, за берекет и благополучие.
- мъниста – против уроки.
В представата на българите Баба Марта е жена с променлив характер, която често е ядосана. Тогава времето е студено. Когато се смее, времето става топло и слънчево. Именно затова целта на мартениците е да разсмее Баба Марта и да докара хубавото време.
В района на Разград домакините хвърлят по един червен плат рано сутрин на първи март на някои от овощните дръвчета в градината си, като смятат че така ще разсмеят Баба Марта.
В Троян стопанките връзват червена вълна не само на овошките, но и на рогата на добитъка си, както и по ключалките на вратите.
В района на Хасково най-старата баба в дома се облича на този ден изцяло в червено. Поверието гласи, че Баба Марта е облечена в червен сукман, носи червени чорапи и червена забрадка и ходи през посевите на хората.
Какво можете да очаквате от този раздел?
Разнообразието от прежди и шнурове, с което разполагаме е повече от богато – над 900 вида, които се делят на:
- кожени шнурове
- ластични шнурове
- прежда за мартеници
- усукана шрежда за мартеници
- ширити
- ширити бяло и червено
- шнурове с различна дебелина, съответно 1, 2, 3, 4 или 5 милиметра
- шнур други и шнур плосък.
Как да си направим стилна и силно отличаваща се мартеница?
Необходими материали
- бяла, червена и цветна прежда
- дебел текстилен шнур
- тел
- ножица
- вилица
- молив
- силиконов пистолет
- рулетка
Как се прави?
- Започнете като намотаете преждата около най-крайните върхове на вилицата и завържете стегнато по средата.
- Издърпайте намотаната вече прежда от вилицата и я срежете в двата края, като оставите неотрязани само конците, с които сте вързали преждата по средата.
- Оформете пискюлче (помпонче), като разномерно го подстрижете от всички страни.
- Прокарайте телта през вътрешността на текстилния шнур и в двата му края оформете нещо като ушички от телта.
- Поставете по едно пискюлче и в двата края на шнура, като ги залепите с помощта на пистолета с тъпъл силикон.
- Оразмерете шнура на равни и прецизни разстояния, на толкова места, на колкото искате да поставите от пискюлчетата и започнете внимателно да намотавате бяла и червена прежда по продължението му.
- На местата, които предварително сте оразмерили, закрепете по едно цветно пискюлче с помощта на топлия силикон и двете нишки, които по-рано оставихте да стърчат от пискюлчето.
- Поставете още цветни пискюлчета, като редувате цветовете по продължението на текстилния шнур. В края залепете бялата и червената нишки със силиконовия пистолет.
И готово! По доста подобен начин можете да направите и колие или обеци, с които да зарадвате своята майка или приятелки – с нещо оригинално, направено от вас самите.