За какво използваме Фигурките за мартеници?

В тази категория ще откриете богат асортимент от над 500 различни фигурки за мартеници. Сред тях са:

• дървени фигурки
• гумени фигурки
• значки ключодържатели
• копринени топчета
• куклички
• пластмасови фигурки
• помпони
• силиконови фигурки
• текстилни фигурки и още много други.

Използвайки гореизброените фигурки и елементи ще можете да направите най-красивите и оригинални ръчно изработени мартеници, различни аксесоари за коса, мартеници за закичване, гривни и колиета.

Малко история и интересни факти за мартениците

Мартеницата на Балканите

Любопитно е, че освен в България, мартеници не се срещат почти никъде другаде. В леко изменен вид този обичай може да се наблюдава още в Румъния и Молдова, но не и в толкова мащабни размери. Мартеници носят българите в Албания, както и на някои места в Северна Гърция.

Едно, обаче е сигурно – България е родината на мартеницата и от нашата страна обичаят успява да се разпространи и в някои други балкански райони.

Произход на мартеницата

Най-известната легенда, свързана с появата на мартениците, отпраща тяхното начало при прабългарите и хан Аспарух. Смята се, че след победа над византийски войници хан Аспарух пише писмо, за да съобщи за успеха, и го връзва на гълъб с бял конец.

По пътя си обаче гълъбът бива прострелян и леко ранен, поради това и когато пристигнал в българския лагер, конецът бил прошарен от кръвта му. Така възникнала мартеницата.

Друга известна легенда също е свързана с Аспарух и неговата сестра на име Хуба. Тя била пленница в друго царство. Тогава Аспарух изпратил вест на сестра си, че е намерил нова земя за заселване – на юг от река Дунав, днешна България. Когато получила тази радостна вест, Хуба успяла да избяга. Тя яхнала кон и препускала без почивка докато стигнала до реката.

Пуснала сокол, на чийто крак вързала края на бял конец, а другия му край държала в ръцете си. Соколът литнал, за да търси брод през реката, но точно когато намерил пътя, бил пронизан от стрела и паднал умъртвен, а конеца се обагрил с червения цвят на кръвта му. Хуба проследила нишката и така намерила път1, за да стигне до брат си и да заживеят свободни и честити в новата земя.

Без значение е, дали всички тези легенди са истина или не и дали ще вярваме на тях или не, едно е ясно – мартеницата има езически корени и е възникнала като  амулет, предпазващ от уроки. Празникът е символ на настъпващия нов сезон – пролетта, и на завъртането на природния кръговрат.

А самата Баба Марта е олицетворение на природата в етапа на ранната пролет – непостоянна, непредвидима, лесно променяща се. В дълбоките корени на този обичай може да се търсят древни земеделски култове към природата. Някои от най-специфичните черти на първомартенската обредност и особено завързването на усуканите бяла и червена вълнени нишки навеждат към тракийски и елински, а дори и към римски произход.

С това може да бъде обяснено разпространението на обичая и в небългарски територии, макар те да са по-малобройни.

Най-вероятно изобретяването на усуканата нишка от бял и червен цвят е плод на чиста случайност, върху която обаче с течение на времето започват да се натрупват различни символни и обредни елементи, които превръщат мартеницата в обект на вяра в защитата против уроки.

Според етнографски изследвания първите мартеници, предназначени за окичване на хората и на добитъка, са били изработвани само от червен конец и са играели ролята на амулети.

Малко по-късно към червения конец започва да се усуква и бял. Символиката на тези два цвята е следната: от една страна бялото предвещава дълъг живот, а червеното – здраве и сила. От друга страна червеният цвят се свързва с мъжкото начало, а белият – с женското. Тяхното свързване в едно е знак за хармония, разбирателство, взаимност.

Празникът в наши дни

В днешно време Баба Марта е един от най-обичаните български празници. Както и в миналото, така и сега той носи нова надежда, символизира непрекъснатостта на природния цикъл и възраждането на природата.

Не само хората са тези, които се  закичват с мартеници, а също така и животните, най-вече добитъкът, за да е здрав и да работи неуморно. Днес почти всички суеверия и поличби, свързани с празника, са забравени.

 Обичаят символизира най-вече идването на пролетта. Но дори и сега българите вярват, че ако носят мартеници през март, ще са здрави цяла година. Има древна поговорка, която гласи: „Ако не носиш мартеницата си през март, Баба Марта ще ти изпрати лоша прокоба.” На първи март всеки трябва да носи мартеница, особено малките деца, младоженците или новородените домашни животни.

 В някои български региони мястото, където е поставена мартеницата, зависи от социалното положение. Младите неомъжени девойки носят мартениците си отляво на дрехите си, младите ергени ги носят на кутрето на лявата си ръка, женените мъже си слагат мартеница в десния чорап.

Най-любим днес празникът е за децата, които обожават мартениците и се кичат с тях с особен ентусиазъм и вълнение.

Всички получени мартеници се закичват на дрехите или се завързват на китките и се запазват до първия знак на пролетта – появата на щъркел, лястовица или цъфнало дърво.

Мартениците са наследство от траките, коренното население на днешна България. Старите българи вярвали, че в природата съществува зла сила, наричана „лошотия“, която също се събуждала през пролетта, а в народните вярвания 1-ви март бележи началото на пролетта.

На мартениците от древни времена се приписва магическата сила да предпазват от „лошотията“, най-вече от болести и уроки. Бяло-червения символ е своеобразен амулет срещу злите сили и окичването с него е един магически ритуален акт: усуканият бял и червен вълнен конец запазват човека чрез механизмите на контактната магия. Според преданието, запазило се в годините, мартениците носят здраве, щастие и дълголетие.

10 любопитни факта и традиции за празника на Баба Марта.

1. Белият цвят на мартеницата първоначално символизира мъжкото начало, силата. По-късно под въздействието на християнската митология той започва да обозначава девствеността и непорочността – белият цвят е цветът на Христос. Червеното пък е женското начало и здравето: то е знак на кръвта, на зачеването и раждането.
2. Според обичая невестите носят мартениците отдясно, а момите – отляво. Ергените ги носят с разчепкани краища, а зрелите мъже – изрязани до възела, за да не се развяват по седенките.
3. Традицията повелява още в ранни зори жените да изметат къщите и дворовете си, да изнесат навън дрехи и завивки. На всяка ограда някога е трябвало да има нещо червено, за да се усмихне Баба Марта и да донесе хубавото време. Тогава се палел и първият пролетен огън, в който се изгарят всички стари и ненужни неща, а хората прескачали жаравата – ритуал за здраве и плодородие.
4. Мартеницата никога не се хвърля, защото се вярва, че ако човек го направи, то той ще изхвърли и късмета си.
5. След като се свалят мартениците, те се закачат на разцъфнало (или зелено) дръвче. В някои краища на страната обичаят повелява да бъдат слагани под голям камък и след девет дни да се проверява какво има под него.

Ако са се настанили мравки, годината ще е богата с овце; ако има други по-едри буболечки – сполука в крави, в едър добитък; а, ако има червеи – ще се въдят много коне. На други места хвърляли мартениците в реката, за да им върви по вода и всичко лошо да изтече.

6. Широко е разпространен и друг обичай – избиране на ден:всеки си намисля определен ден до 22 март и по него познава каква ще му е годината. Ако е слънчев, ще е успешна, ако вали и времето е лошо – ще има трудности.

7. Противно на общоприетото мнение, че мартеницата е оригинално българско „изобретение“ и е характерно единствено за българите, в Румъния и в Гърция също си връзват мартеници. Гръцките етнолози свързват този обичай с много древната езическа история на Балканския полуостров и най-вече със земеделските култове на плодородието.

Мартениците в Гърция са запазени само във високопланинските райони, далеч от големи градски и културни центрове. В древните мистерии в Елевзина, участващите в тях връзвали на дясната си ръка и на левия си крак вълнено преплетено конче. До ден днешен обичаят е останал едвам запазен в по-изостаналите и рядко населени райони на страната като:

• Епир
• Македония
• Южна Тракия
• части от Тесалия.

8. Според румънските вярвания пък мартеницата (или „марцъшор“ на румънски) е древен символ от един древен сценарий за възраждане на природата на прага на пролетта. Този древен обичай е свързан с момента на символичната смърт и символичното раждане на едно местно женско божество – Баба Докия. Марцъшор е и народното име на месец март – началото на аграрната година.

Обичаите у нас, свързани с мартениците са изключително интересни в различните региони на страната.

На 1-ви март стопанката на дома почиства и подрежда къщата. Тя трябва да свети от чистота и да бъде готова за едно ново начало.

Мартениците са символ на:

• здраве
• дълголетие
• плодородие, но по тях също може и да се гадае.

Според стари български поверия, девойките могат да съдят по нея за бъдещия им съпруг. Когато видят първия щъркел, лястовица или цъфнало плодно дръвче, те трябва да оставят мартеницата под камък. Точно след половин година, когато слънцето се завърти по посока есен-зима, проверяват дали по нея има мравки или не. Ако по нея са полепнали мравки, то техният избраник ще бъде беден.

Ако искате да сте румени и здрави през цялата година, трябва да завържете мартеницата на цъфнало дръвче. А ако искате да се избавите от всяко зло, трябва да я хвърлите в течаща вода, която да отнесе злините и да ви върви като по вода.

В Разградско сутринта при изгрев слънце всяка домакиня мята червен плат на едно от плодните дървета в градината, „за да разсмее Баба Марта“.

В Троянско на 1 март преди изгрев слънце стопанките на всеки дом връзват червена вълна по ключалките на вратите, на овошките, по рогата на добитъка.

В Хасковско бабата, която рано преди съмване връзва мартеници на децата от семейството, се облича изцяло в червени горни дрехи. Оттук идва и народната представа, че Баба Марта спохожда хората и посевите, облечена в червен сукман, забрадена с червена забрадка, обута в червени чорапи.

И до днес хората вярват, че ако си нарекат един ден от месец март, могат да съдят по него за това каква година им предстои.