РЪЧНО ИЗРАБОТЕНИ МАРТЕНИЧКИ ЗА РЪКА

Мартеницата, наричана още  мартинка, марта, мартичка, гадалушка, кичилка, представлява обредна украса от усукани конци, които се слагат на 1-ви март за здраве. Мартеницата е малко украшение, което бива изработвано основно от вълнена или памучна прежда в два основни цвята – бял и червен. Това е типичен български обичай, при който българите се закичват всяка година на 1-ви март – празника Баба Марта.

Този български символ е номиниран от България, Северна Македония, Молдова и Румъния и вписан в представителния списък на ЮНЕСКО за елементи на нематериалното културно наследство на човечеството.

Разпространение и произход на мартеницата

Обичаят да се връзват мартеници е характерен за Балканския полуостров и се е превърнал в балканска традиция. Присъства в Румъния и Молдова, където мартеницата се нарича mărţişor (мърцишор). С мартеници се закичват и в българските етнически територии, останали в пределите на съседните страни – Западните покрайнини, Република Македония (наричана мартинка), Северна Гърция (марти) и областите Голо Бърдо и Преспа в Албания (моняк).

 С други думи мартеницата е позната на по-голямата част от населението на Балканите, но главно българите са успели да я превърнат в предмет с обредно-художествена стойност, който с годините добива все по-голямо значение, като се вписва в културния живот на страната.

Самият празник на Баба Марта в българските традиции е символ на пролетта и носи пожелание за здраве и плодородие в началото на новия цикъл в природата. Първи март отбелязва идването на Баба Марта, митологичният образ в българския фолклор, олицетворяващ променливия месец март.

Традицията се свързва с древна езическа история от Балканския полуостров, свързана с всички земеделски култове към природата, като някои от най-специфичните черти на първомартенската обредност и особено завързването на усуканите бяла и червена вълнени нишки, са плод на многовековна традиция, която е била присъща за тракийската и елинската античност.

Според ранните писмени извори, отнасящи се до трако-елинската древност, назоваващи предците на мартениците ейресионе (от erion – вълна на старогръцки). Те са представлявали клонки,  накичени с бели и червени вълнени конци.

Самата ейресионе е носена обичайно на поне един от празниците в чест на Аполон, възникнали по подобие на празниците на Дионисий.

 В обредите на 1-ви март някои изследователи виждат следи от ритуали, свързани с посрещането на древноримската Нова година, настъпвала на тази дата. Те се изпълнявали в чест на бога Марс, на когото е наречен и месеца.

12 интересни факта за мартеницата

• Чрез белия и червения цвят на мартеницата българите молят баба Марта да бъде милостива и зимата да отмине бързо, да дойде пролетта и новият сезон да им донесе богата реколта и здраве.
• На всеки 1-ви март българите си подаряват мартеници. Под формата на гривни – на ръцете, със закичени ревери или като гердан, те си пожелават “Честита баба Марта”. Това е начин да си пожелаят късмет, здраве и плодородие.
• Каквото е времето на 1-ви март, такова ще бъде през цялата година. Ако е слънчево и топло, късметът ще бъде на ваша страна, а ако е студено и мрачно, ще ви трябва късмет.
• Традицията повелява, когато човек види първия щъркел за годината да свали мартеницата, да я постави под камък и след 7 дни да провери колко насекоми са се събрали под камъка. Ако са много ще се радва на голямо плодородие през годината.
• Много хора закичват с мартеница клонче на овощно дърво, като по този начин пожелават здраве на дървото и богат урожай през годината.
• На 1-ви март празнуват имен ден Мартин, Мартина и Марта.
• На 1-ви март има и още един обичай. В периода 1 – 22-ви март трябва да си изберем един определен ден и каквото е времето на тази дата, такава ще ни е годината. Ако е слънчево, ще имаме късмет, ако ли не, то той ще липсва.
• Според народните вярвания, мартеницата се свързва с българската дума “март” или със своенравната старица баба Марта. Тя често си мени настроенията и отразява климатичните промени през месец март. Днес е слънчево, утре – облачно и студено.
• Когато баба Марта се усмихва, времето е слънчево и топло, а когато се ядоса, студът се настанява за дълго време и дори може да завали сняг.
• Друго поверие гласи, че мартеницата трябва да се хвърли в река, за да ни върви като по вода.
• Според румънските вярвания пък мартеницата (или „марцъшор“ на румънски) е древен символ от един древен сценарий за възраждане на природата на прага на пролетта. Този древен обичай е свързан с момента на символичната смърт и символичното раждане на едно местно женско божество – Баба Докия. Марцъшор е и народното име на месец март – началото на аграрната година.
• Според обичаяневестите носят мартениците отдясно, а момите – отляво. Ергените ги носят с разчепкани краища, а зрелите мъже – изрязани до възела, за да не се развяват по седенките.

Ценови диапазон

Всички мартеници връзки за ръка, които ще откриете при нас са на много добри и достъпни цени, които варират според количеството и модела.

Защо Ем арт?

В новия ни сайт ще откриете всичко, което ще ви бъде необходимо за осъщестяването на всяка ваша идея или проект. А при евентуални запитвания или въпроси ще бъдете обслужени и насочени от нашите опитни консултанти.

Всички наши магазини разполагат с впечатляващо разнообразие от готови мартеници, както и множество от прежди, шнурове и фигурки, ако желаете да изработите украшенията за празника сами.

В същата категория „Мартеници и материали“, както споменахме малко по горе, ще намерите различни материали за изработката на мартеници и опаковки за тях.

Доставка

За поръчки и доставка, желаем да ви уведомим, че при покупка от сайта, заплащането с наложен платеж може да се осъществи чрез  пощенски паричен превод или по банков път. Стараем се максимално да улесним вас, нашите клиенти, защото знаем колко ценно е времето ви.

Поръчки могат да се правят 24 часа в денонощието, 7 дни в седмицата, а доставките се извършват в рамките на няколко работни дни от момента, в който поръчката бъде потвърдена.