Великденски яйца за декорация

Традиции и обичаи, свързани с трапезата на Великден

Празнуването на Великден по света има различни обичаи според народните вярвания, предания и легенди. Яйцата, козунакът и агнето са три от основните елементи, вечно присъстващи на великденската празнична трапеза. Всяка година традицията повелява яйцата да се боядисват на Велики четвъртък или Страстната събота.

Преди яйцето често пъти се е асоциирало с Вселената. Всъщност още през IV в. консумирането на яйца по време на пости било забранено. Пролетта, обаче бил сезонът, през който кокошките снасяли най-много, затова и хората започнали да ги варят, за да ги запазят за по-дълъг период от време.

Яйцето от далечни времена се е смятало за символ на прераждането през пролетта, а с възникването на християнството започнало да се възприема и като символ на раждане на човека.

В православния християнски свят яйцето се използва като специално великденско поздравление, а в католическия боядисаните яйца се крият от децата, които трябва да ги намерят.

Броят на яйцата, които ще се боядисват се определя спрямо броя на членовете на семейството, а в селата – от броя на кокошките носачки. Боядисването им се прави рано сутрин на Велики четвъртък от най-старата жена в семейството или на Велика събота.

Най-голяма сила притежавало първото снесено яйце, а първите червени яйца хората слагали в сито, постлано с нова кърпа, за да може слънцето да ги види и да се усмихне. Вярвало се, че тези яйца имали силата да предпазват и да лекуват.

Червените яйца имат своя собствена символика – когато имаме гост на Великден, старите хора казват, че трябва да му се подари червено яйце, за да може богатството никога да не напуска дома.

Първото яйце освен под иконостаса се е слагало също така и в сандъка с моминския чеиз или се е заравяло в средата на нивата, за да пази от градушка.

В миналото на българската трапеза се е месел традиционният обреден хляб. Първият козунак за Великден е омесен от френски хлебар през XVII век, но на родна земя той навлиза сравнително късно – едва през 20-те години на миналия век. Традицията на сладкия хляб се появява първо в градовете, измествайки традиционния (като колак, кравай), като той е продукт на външни влияния и градската култура.

Козунакът дори се е предлагал в по-изисканите софийски кафенета, където е можело да се поръча виенско кафе с резен козунак. В наши дни се смята, че козунакът произхожда от Франция, като едва в началото на 20-ти век започва да се прави и в България.

Подобно на боядисването на яйцата той се замесва или сутринта на Велики четвъртък или на Велика събота, като според традицията не трябва да се яде до самия Великден.

Казват, че е добре брашното да се пресява три пъти и да се меси няколко пъти, за да може козунакът да бухне и да стане „на конци“. Формата няма значение, но най-разпространеният вариант да да бъде усукан на плитка. Някои хора добавят различни видове ядки, стафиди, шоколад или дори захаросани плодове.

Агнешкото е също един от важните елементи по време на празничните обичаи. Исус Христос е представян като Божи агнец и агнето се свързва с неговата смърт, защото е жертвано в деня на Възкресението, той е невинен и безгрешен и очиства греховете на света.

През 1678 г. за първи път се споменава Великденският заек. В една немска приказка се разказва за заек, който крие в градината яйца от децата.

Присъствието на заека не е случайно – в антични времена дивите зайци се възприемали като символ на Луната, а както казахме малко по-горе първото пълнолуние след пролетното равноденствие бележи и Възкресение Христово. Освен това за разлика от питомните зайци, дивите се раждат зрящи, а древните хора са вярвали, че именно те никога не затварят очи и че са нощни създания.

Модерният свят, в който живеем днес е много по-различен, но въпреки това традиционните елементи от миналото са се запазили в голяма степен – яйцата да се боядисват в четвъртък или събота, на трапезата да има козунак и агнешко, да се ходи на църква, хората да се пременят в нови дрехи, да не се работи по великденските празници.

В миналото през цялата Страстна седмица не се е извършвала селскостопанска работа, не се е впрягъл добитък, не се е яздел кон, особено на Разпети петък – тогава постът е най-строг. Старите хора вярвали, че ако се работи ще има много гръмотевици и градушки.

Част от нашите продукти

При нас ще открите богата гама от над 50 вида различни яйца за Великден и декорация.

Ценови диапазон

Всички яйца за Великден за декорация, който ще откриете при нас са на изключително ниски и достъпни цени, които варират според вида, размера и бройката на продукта.

Защо Ем Арт?

В новия ни сайт, а така също и във всички наши физически магазини ще откриете богато разнообразие от на 60 артикула яйца за Великден, за да украсите дома си подобаващо за този толкова почитан празник.

В същата категория „Поводи и дейности“ ще откриете още разнообразни декорации, свързани с празници като Баба Марта, Свети Валентин, 8-ми Март, Коледа, за кръщенета, сватби, както и много други аксеосари и парти декорации за рождени дни и не само.

При нас ви очакват и още много материали за декорация, с които ще можете да украсите домашната трапеза, яйцата и да направите красива украса у дома, а защо не и някой друг подарък.

Доставка

За поръчки и доставка, желаем да ви уведомим, че при покупка от сайта, заплащането с наложен платеж може да се осъществи чрез  пощенски паричен превод или по банков път. Стараем се максимално да улесним вас, нашите клиенти, защото знаем колко ценно е времето ви.

Поръчки могат да се правят 24 часа в денонощието, 7 дни в седмицата, а доставките се извършват в рамките на няколко работни дни от момента, в който поръчката бъде потвърдена.

Уверяваме ви, че Всички предоставени от вас лични данни ще бъдат защитени според Закона за защита на личните данни.