Украсата на дома и офиса

Легендите и историите, свързани с произхода на мартениците и самият обичай са много и познати на всички българи. Освен стандартните мартеници тип гривни, гердани, както и мартениците за закичване в последните години широка популярност набират мартениците за дома и офиса.

Тук в нашия сайт, а и във физическите ни магазини ще намерите няколко от тях, които със сигурност си заслужават, както за подарък на близки и приятели, така и за самите вас, за да ви носят здраве.

История за мартениците

Мартениците са една от най-старите запазени езически традиции сред българите. Произходът им не е много ясен, за него има много легенди, но е ясно, че са стигнали до нас от дълбока древност.

Може би червеното има общо с червеният цвят, символ на римския бог Марс – от чието име всъщност иде наименованието на месец март.

Бялото в европейската цивилизация обичайно символизира светлина, начало, невинност – вероятно и свързването му с месец март идва от Римската Нова година, която започвала на 1 март. Дали мартеницата е символ, дошъл от Древен Рим или е още по-стар, дали е славянски или пък е от други народи – кой знае.

По традиция след като видим щъркели е време да махнем мартениците. Най-често се окачват на цъфнало плодно дърво, но може и да се оставят под камък.

Свикнали сме да приемаме мартеницата за стара, чисто българска традиция, но мартеници има и в още няколко близки държави – в Румъния, в Молдова, в Македония и сред българските общности в Сърбия и Албания.

В Румъния и Молдова мартеници носят жените и също ги закачат на разцъфнало дърво след като видят щъркел. Някога червено-белите конци са били привързвани с парички, впоследствие също като нас украсите се променили.

Този обичай е съществувал в областите Буковина и румънската Молдова, като след закачане на конеца жените си купували с монетата прясно сирене, с пожелание кожата им да е бяла, здрава и свежа.

В двете държави мартеницата се нарича мърцишор. Според румънските историци има данни за използването на подобия на мартеници още преди хиляди години, като първите сведения са отпреди 8000 години.

 Това, разбира се е доста далеч във времето и по-вероятни изглеждат другите теории за произхода – някъде от времената на Римската империя.

Поради това, че Румъния е създадена като държава с вярването как жителите й са преки потомци на римски благородници и войни, не е чудно търсенето на корен на мърцишора в древната империя и в традициите на даките.

Българите приемат мартеницата като типична нашенска традиция, като най-популярните легенди я свързват с хан Аспарух. При завладяването на първите земи на Балканите ханът искал да изпрати вест на сестра си Хуба и пуснал птица със завързан бял конец.

 Птицата се наранила и част от конеца станал червен. Оттогава като символ на здраве и благоденствие в първите дни на март всички се закичват с бял и червен конец. Такъв обичай има сред българските общности в Сърбия, в Голо бърдо в Албания, както и в Македония.

Историци намират сведения за подобие на мартеници още при траките и древни гръцки племена. Тогава с пожелание за плодоородие са закичвани клонки с бял и червен конец и със сушени плодове. Вероятно от тях е произлязла и сурвачката, запазена като обичай за новата година.

Някога новата година се отбелязвала през март. В Римската империя това било времето на бога на войната Марс, чиито символичен цвят е червеният – на кръвта и силата.

В народните традиции червеният цвят е свързан с плодородие и пожелание за женска плодовитост. Той е най-често срещаният цвят по женските народни носии, а в части от Видинско червени са почти целите носии. С червен плат някога са били забулвани младоженките.

Бялото символизира чистота и задължителното се преплита с червеното. Днес мартеницата е част от световното нематериално културно наследство на ЮНЕСКО, включено с усилията на България, Македония, Молдова и Румъния.

Интересни са и разнообразните наименования на мартеницата в различните части на България. В Благоевградско и Добричко я наричат просто „Марта“, в Централна Северна България,„гадалушка“,а в Северозападна България често я назовават „китица“.

И все пак както и да я наричаме обаче, мартеницата е един от най-характерните и обичани български символи. Оцеляла хилядолетия наред тя остава една от най-самобитните прояви на фолклора и българщината.

Ценови диапазон

Всички мартеници за офиса и дома, които ще откриете при нас са направени от качествени материали и са на изключително ниски и достъпни цени, които варират според модала им.

Защо Ем Арт?

В обновения ни сайт ще намерите всичко, което ще ви бъде необходимо за осъщестяването на всяка ваша идея или проект. А при евентуални запитвания или въпроси ще бъдете обслужени и насочени от нашите опитни консултанти.

Нашите магазини разполагат с впечатляващо разнообразие от мартеници за дома и офиса, както и всичко, което ще ви бъде необходимо, за да осъществите всички ваши идеи и проекти. Качеството е високо, а цените ниски. И всичко това, за да можем да задоволим всяко ваше желание.

В същата категория „Мартеници и материали“ сме подготвили за вас и различни мартеници връзки за ръка, детски мартеници, мартеници за закичване, неопаковани мартеници от прежда, кожени шнурове, ширити, дървени, гумени, пластмасови фигурки и още много други.

Не е толкова важно, дали ще се закичите с готови мартеници или ще ги изработите сами. Важното е да са там, за да ви носят здраве и щастие през цялата година.

Доставка

За поръчки и доставка, желаем да ви уведомим, че при покупка от сайта, заплащането с наложен платеж може да се осъществи чрез  пощенски паричен превод или по банков път. Стараем се максимално да улесним вас, нашите клиенти, защото знаем колко ценно е времето ви.

Поръчки могат да се правят 24 часа в денонощието, 7 дни в седмицата, а доставките се извършват в рамките на няколко работни дни от момента, в който поръчката бъде потвърдена.

За въпроси можете да се свържете с нашите  консултанти в онлайн магазина ЕМ АРТ. Като тяхното работно време е от понеделник до събота – от 9:30 до 18:30 часа.

Уверяваме ви, че Всички предоставени от вас лични данни ще бъдат защитени според Закона за защита на личните данни.